Иван Павлов и храносмилателната система

Руският физиолог и психолог Иван Петрович Павлов  е  лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология за 1904 г.  за изследванията си върху храносмилателната  система. Той е известен е като баща на учението за висшата нерв

2010-09-14 13:21:28
Иван Павлов и храносмилателната система
Руският физиолог и психолог Иван Петрович Павлов  е  лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология за 1904 г.  за изследванията си върху храносмилателната  система. Той е известен е като баща на учението за висшата нервна дейност и на руската физиологическа школа. Павлов е първият, който описва явлението известно днес като условен рефлекс  и доказва биологичните основи на психичната дейност.

Иван Павлов е роден  14 септември 1849 година  в бедно семейство на свещеник в град Рязан. Иван често е помагал на баща си в домакинската и градинска работа. Впоследствие придобитите дърводелски умения са му помагали при конструиране на експерименталното оборудване, тъй като бедността, а по някога и нищетата,  са го съпровождали практически до получаването на професорската длъжност през 1890 г.

Иван Павлов е завършил духовно училище, а след това и духовна семинария. След това обаче,  той кандидатства в Петербургския университет, за да изучава физиология. През 1870 г. Иван Павлов става студент в Природо-научното отделение на Физико-математическия факултет. Поради това, че е бил беден му се наложило да подаде молба за освобождаването от таксата за обучение и за получаване на стипендия. Много скоро обикновената стипендия е била променена на Императорска за отличени знания и успехи в науката.

Още като студент  Павлов е направил няколко научни изследвания, които били наградени  със златен медал на Съвета на учените на университета. През 1875 г. Павлов завършва с отличие университета и започва работа като асистент в катедра Физиология, а едновременно се записва в Медико-хирургическа академия. През 1883 г. той защитава със златен медал докторска дисертация по медицина.

Въпреки това материалното му положение не става по-добро, тъй като влага всичките си средства в експерименти. Неговите ученици, знаейки за бедственото му материално положение,  събрали пари,  за да му помогнат, но той купувал храна за кучетата.

Научната и прогресивната общественост е оценявала  работата на Павлов по-високо отколкото държавата. През 1904 г. на Иван Павлов е присъдена Нобелова награда в областта на медицината за трудовете му по физиология на храносмилателните жлези. Това е първата Нобелова награда за Русия.  Павлов никога не се е интересувал от политика, не е взимал никакво участие в революционните митинги и събрания. Интересувала го само науката.

След революцията  от 1917 г.,  Павлов рязко критикува новото правителство, за това че не му се дава възможност да работи в областта на науката. Лично с директива на Ленин той получава достъп до неограничени финансови ресурси,  построено е научно селище, където Павлов и неговите сътрудници развивали своята дейност в областта на физиологията.

През 1927 г. Павлов отново е номиниран за Нобеловата награда. Академикът Иван Павлов работи за науката до последния си дъх.  Жизненият му път завършва през 1936 г. Умирайки от бронхопневмония  на 27 февруари 1936 година, той диктува на асистентите си стъпка по стъпка етапите през които минава умиращият организъм.
Автор: Албена Иванова

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия